реформа

Речник на българския език

рефо̀рма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. реформи, ж. Преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или нещо по-добро. Реформа в образованието.прил. реформен, реформена, реформено, мн. реформени.

Грешни изписвания (3)

  • реформъ
  • риформа
  • риформъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-фор-ма
членувано ре-фор-ма-та
мн.ч. ре-фор-ми
членувано ре-фор-ми-те
звателна форма