обмяна

Речник на българския език

обмя̀на съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

мн. обмѐни, ж.
1. Даване на един предмет срещу други. Пункт за обмяна на злато.
2. Споделяне, размяна. Обмяна на идеи.
Обмяна на веществата.Спец. Съвкупност от протичащите в организма процеси при усвояване на храната.

Грешни изписвания (3)

  • обмянъ
  • убмяна
  • убмянъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-мя-на
членувано об-мя-на-та
мн.ч. об-ме-ни
членувано об-ме-ни-те
звателна форма