стокообмен

Речник на българския език

стокообмѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Обмен на стоки; търговия. Голям стокообмен между европейските страни.

Грешни изписвания (7)

  • стокоубмен
  • стокуобмен
  • стокуубмен
  • стукообмен
  • стукоубмен
  • стукуобмен
  • стукуубмен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ко-об-мен
непълен член сто-ко-об-ме-на
пълен член сто-ко-об-ме-нът
мн.ч. сто-ко-об-ме-ни
членувано сто-ко-об-ме-ни-те
бройна форма сто-ко-об-ме-на
звателна форма