обезличавам

Речник на българския език

обезлича̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезлича̀ваш, несв. и обезлича̀, св.; Кого, какво. Правя безличен, лишавам от индивидуални качества.
обезличавам се/обезлича се. — Губя индивидуалността си, положителните си качества.

Грешни изписвания (15)

  • обезлечавам
  • обезлечавъм
  • обезличавъм
  • обизлечавам
  • обизлечавъм
  • обизличавам
  • обизличавъм
  • убезлечавам
  • убезлечавъм
  • убезличавам
  • убезличавъм
  • убизлечавам
  • убизлечавъм
  • убизличавам
  • убизличавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-ли-ча-вам обез-ли-ча-ва-ме
2 лице обез-ли-ча-ваш обез-ли-ча-ва-те
3 лице обез-ли-ча-ва обез-ли-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-ли-ча-вах обез-ли-ча-вах-ме
2 лице обез-ли-ча-ва обез-ли-ча-вах-те
3 лице обез-ли-ча-ва обез-ли-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-ли-ча-вах обез-ли-ча-вах-ме
2 лице обез-ли-ча-ва-ше обез-ли-ча-вах-те
3 лице обез-ли-ча-ва-ше обез-ли-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезличавал съм обезличавала съм обезличавало съм обезличавали сме
2 лице обезличавал си обезличавала си обезличавало си обезличавали сте
3 лице обезличавал е обезличавала е обезличавало е обезличавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезличавал бях обезличавала бях обезличавало бяхме обезличавали
2 лице беше обезличавал беше обезличавала беше обезличавало бяхте обезличавали
3 лице беше обезличавал беше обезличавала беше обезличавало бяха обезличавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезличавам ще обезличаваме
2 лице ще обезличаваш ще обезличавате
3 лице ще обезличава ще обезличават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезличавал ще съм обезличавала ще съм обезличавало ще сме обезличавали
2 лице ще си обезличавал ще си обезличавала ще си обезличавало ще сте обезличавали
3 лице ще е обезличавал ще е обезличавала ще е обезличавало ще са обезличавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезличавам щяхме да обезличаваме
2 лице щеше да обезличаваш щяхте да обезличавате
3 лице щеше да обезличава щяха да обезличават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезличавал щях да съм обезличавала щях да съм обезличавало щяхме да сме обезличавали
2 лице щеше да си обезличавал щеше да си обезличавала щеше да си обезличавало щяхте да сте обезличавали
3 лице щеше да е обезличавал щеше да е обезличавала щеше да е обезличавало щяха да са обезличавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезличавал съм обезличавала съм обезличавало съм обезличавали сме
2 лице обезличавал си обезличавала си обезличавало си обезличавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезличавал съм обезличавала съм обезличавало съм обезличавали сме
2 лице обезличавал си обезличавала си обезличавало си обезличавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезличавал била съм обезличавала било съм обезличавало били сме обезличавали
2 лице бил си обезличавал била си обезличавала било си обезличавало били сте обезличавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезличавам щяла съм да обезличавам щяло съм да обезличавам щели сме да обезличаваме
2 лице щял си да обезличаваш щяла си да обезличаваш щяло си да обезличаваш щели сте да обезличавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезличавал щяла съм да съм обезличавала щяло съм да съм обезличавало щели сме да сме обезличавали
2 лице щял си да си обезличавал щяла си да си обезличавала щяло си да си обезличавало щели сте да сте обезличавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезличавал бих обезличавала бих обезличавало бихме обезличавали
2 лице би обезличавал би обезличавала би обезличавало бихте обезличавали
3 лице би обезличавал би обезличавала би обезличавало биха обезличавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-ли-ча-вай обез-ли-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-ли-ча-ван
непълен член обез-ли-ча-ва-ния
пълен член обез-ли-ча-ва-ни-ят
женски род обез-ли-ча-ва-на
членувано обез-ли-ча-ва-на-та
среден род обез-ли-ча-ва-но
членувано обез-ли-ча-ва-но-то
множествено число обез-ли-ча-ва-ни
членувано обез-ли-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ли-ча-вал
непълен член обез-ли-ча-ва-лия
пълен член обез-ли-ча-ва-ли-ят
женски род обез-ли-ча-ва-ла
членувано обез-ли-ча-ва-ла-та
среден род обез-ли-ча-ва-ло
членувано обез-ли-ча-ва-ло-то
множествено число обез-ли-ча-ва-ли
членувано обез-ли-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ли-ча-вал
женски род обез-ли-ча-ва-ла
среден род обез-ли-ча-ва-ло
множествено число обез-ли-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ли-ча-ващ
непълен член обез-ли-ча-ва-щия
пълен член обез-ли-ча-ва-щи-ят
женски род обез-ли-ча-ва-ща
членувано обез-ли-ча-ва-ща-та
среден род обез-ли-ча-ва-що
членувано обез-ли-ча-ва-що-то
множествено число обез-ли-ча-ва-щи
членувано обез-ли-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-ли-ча-вай-ки