обезлича

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-ли-ча	обез-ли-чим
2 лице	обез-ли-чиш	обез-ли-чи-те
3 лице	обез-ли-чи	обез-ли-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-ли-чих	обез-ли-чих-ме
2 лице	обез-ли-чи	обез-ли-чих-те
3 лице	обез-ли-чи	обез-ли-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-ли-чах	обез-ли-чах-ме
2 лице	обез-ли-че-ше	обез-ли-чах-те
3 лице	обез-ли-че-ше	обез-ли-ча-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезличил съм	обезличила съм	обезличило съм	обезличили сме
2 лице	обезличил си	обезличила си	обезличило си	обезличили сте
3 лице	обезличил е	обезличила е	обезличило е	обезличили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезличил	бях обезличила	бях обезличило	бяхме обезличили
2 лице	беше обезличил	беше обезличила	беше обезличило	бяхте обезличили
3 лице	беше обезличил	беше обезличила	беше обезличило	бяха обезличили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезлича	ще обезличим
2 лице	ще обезличиш	ще обезличите
3 лице	ще обезличи	ще обезличат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезличил	ще съм обезличила	ще съм обезличило	ще сме обезличили
2 лице	ще си обезличил	ще си обезличила	ще си обезличило	ще сте обезличили
3 лице	ще е обезличил	ще е обезличила	ще е обезличило	ще са обезличили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезлича	щяхме да обезличим
2 лице	щеше да обезличиш	щяхте да обезличите
3 лице	щеше да обезличи	щяха да обезличат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезличил	щях да съм обезличила	щях да съм обезличило	щяхме да сме обезличили
2 лице	щеше да си обезличил	щеше да си обезличила	щеше да си обезличило	щяхте да сте обезличили
3 лице	щеше да е обезличил	щеше да е обезличила	щеше да е обезличило	щяха да са обезличили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезличал съм	обезличала съм	обезличало съм	обезличали сме
2 лице	обезличал си	обезличала си	обезличало си	обезличали сте
3 лице	обез-ли-чал обезличал е	обез-ли-ча-ла обезличала е	обез-ли-ча-ло обезличало е	обез-ли-ча-ли обезличали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезличил съм	обезличила съм	обезличило съм	обезличили сме
2 лице	обезличил си	обезличила си	обезличило си	обезличили сте
3 лице	обез-ли-чил обезличил е	обез-ли-чи-ла обезличила е	обез-ли-чи-ло обезличило е	обез-ли-чи-ли обезличили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезличил	била съм обезличила	било съм обезличило	били сме обезличили
2 лице	бил си обезличил	била си обезличила	било си обезличило	били сте обезличили
3 лице	бил обезличил бил е обезличил	била обезличила била е обезличила	било обезличило било е обезличило	били обезличили били са обезличили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезлича	щяла съм да обезлича	щяло съм да обезлича	щели сме да обезличим
2 лице	щял си да обезличиш	щяла си да обезличиш	щяло си да обезличиш	щели сте да обезличите
3 лице	щял да обезличи щял е да обезличи	щяла да обезличи щяла е да обезличи	щяло да обезличи щяло е да обезличи	щели да обезличат щели са да обезличат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезличил	щяла съм да съм обезличила	щяло съм да съм обезличило	щели сме да сме обезличили
2 лице	щял си да си обезличил	щяла си да си обезличила	щяло си да си обезличило	щели сте да сте обезличили
3 лице	щял да е обезличил щял е да е обезличил	щяла да е обезличила щяла е да е обезличила	щяло да е обезличило щяло е да е обезличило	щели да са обезличили щели са да са обезличили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезличил	бих обезличила	бих обезличило	бихме обезличили
2 лице	би обезличил	би обезличила	би обезличило	бихте обезличили
3 лице	би обезличил	би обезличила	би обезличило	биха обезличили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-ли-чи	обез-ли-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-ли-чен
		непълен член	обез-ли-че-ния
		пълен член	обез-ли-че-ни-ят
	женски род		обез-ли-че-на
		членувано	обез-ли-че-на-та
	среден род		обез-ли-че-но
		членувано	обез-ли-че-но-то
множествено число			обез-ли-че-ни
		членувано	обез-ли-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-ли-чил
		непълен член	обез-ли-чи-лия
		пълен член	обез-ли-чи-ли-ят
	женски род		обез-ли-чи-ла
		членувано	обез-ли-чи-ла-та
	среден род		обез-ли-чи-ло
		членувано	обез-ли-чи-ло-то
множествено число			обез-ли-чи-ли
		членувано	обез-ли-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-ли-чал
	женски род	обез-ли-ча-ла
	среден род	обез-ли-ча-ло
множествено число		обез-ли-ча-ли