обезличила е

Речник на българския език

1. обезличила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезличила е е производна форма на обезлича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезличила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезличила е е производна форма на обезлича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).