обезличавало е

Речник на българския език

1. обезличавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезличавало е е производна форма на обезличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезличавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезличавало е е производна форма на обезличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезличавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезличавало е е производна форма на обезличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).