обезверя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-ве-ря	обез-ве-рим
2 лице	обез-ве-риш	обез-ве-ри-те
3 лице	обез-ве-ри	обез-ве-рят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-ве-рих	обез-ве-рих-ме
2 лице	обез-ве-ри	обез-ве-рих-те
3 лице	обез-ве-ри	обез-ве-ри-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-ве-рях	обез-ве-рях-ме
2 лице	обез-ве-ре-ше	обез-ве-рях-те
3 лице	обез-ве-ре-ше	обез-ве-ря-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезверил съм	обезверила съм	обезверило съм	обезверили сме
2 лице	обезверил си	обезверила си	обезверило си	обезверили сте
3 лице	обезверил е	обезверила е	обезверило е	обезверили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезверил	бях обезверила	бях обезверило	бяхме обезверили
2 лице	беше обезверил	беше обезверила	беше обезверило	бяхте обезверили
3 лице	беше обезверил	беше обезверила	беше обезверило	бяха обезверили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезверя	ще обезверим
2 лице	ще обезвериш	ще обезверите
3 лице	ще обезвери	ще обезверят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезверил	ще съм обезверила	ще съм обезверило	ще сме обезверили
2 лице	ще си обезверил	ще си обезверила	ще си обезверило	ще сте обезверили
3 лице	ще е обезверил	ще е обезверила	ще е обезверило	ще са обезверили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезверя	щяхме да обезверим
2 лице	щеше да обезвериш	щяхте да обезверите
3 лице	щеше да обезвери	щяха да обезверят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезверил	щях да съм обезверила	щях да съм обезверило	щяхме да сме обезверили
2 лице	щеше да си обезверил	щеше да си обезверила	щеше да си обезверило	щяхте да сте обезверили
3 лице	щеше да е обезверил	щеше да е обезверила	щеше да е обезверило	щяха да са обезверили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезверял съм	обезверяла съм	обезверяло съм	обезверели сме
2 лице	обезверял си	обезверяла си	обезверяло си	обезверели сте
3 лице	обез-ве-рял обезверял е	обез-ве-ря-ла обезверяла е	обез-ве-ря-ло обезверяло е	обез-ве-ре-ли обезверели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезверил съм	обезверила съм	обезверило съм	обезверили сме
2 лице	обезверил си	обезверила си	обезверило си	обезверили сте
3 лице	обез-ве-рил обезверил е	обез-ве-ри-ла обезверила е	обез-ве-ри-ло обезверило е	обез-ве-ри-ли обезверили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезверил	била съм обезверила	било съм обезверило	били сме обезверили
2 лице	бил си обезверил	била си обезверила	било си обезверило	били сте обезверили
3 лице	бил обезверил бил е обезверил	била обезверила била е обезверила	било обезверило било е обезверило	били обезверили били са обезверили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезверя	щяла съм да обезверя	щяло съм да обезверя	щели сме да обезверим
2 лице	щял си да обезвериш	щяла си да обезвериш	щяло си да обезвериш	щели сте да обезверите
3 лице	щял да обезвери щял е да обезвери	щяла да обезвери щяла е да обезвери	щяло да обезвери щяло е да обезвери	щели да обезверят щели са да обезверят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезверил	щяла съм да съм обезверила	щяло съм да съм обезверило	щели сме да сме обезверили
2 лице	щял си да си обезверил	щяла си да си обезверила	щяло си да си обезверило	щели сте да сте обезверили
3 лице	щял да е обезверил щял е да е обезверил	щяла да е обезверила щяла е да е обезверила	щяло да е обезверило щяло е да е обезверило	щели да са обезверили щели са да са обезверили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезверил	бих обезверила	бих обезверило	бихме обезверили
2 лице	би обезверил	би обезверила	би обезверило	бихте обезверили
3 лице	би обезверил	би обезверила	би обезверило	биха обезверили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-ве-ри	обез-ве-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-ве-рен
		непълен член	обез-ве-ре-ния
		пълен член	обез-ве-ре-ни-ят
	женски род		обез-ве-ре-на
		членувано	обез-ве-ре-на-та
	среден род		обез-ве-ре-но
		членувано	обез-ве-ре-но-то
множествено число			обез-ве-ре-ни
		членувано	обез-ве-ре-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-ве-рил
		непълен член	обез-ве-ри-лия
		пълен член	обез-ве-ри-ли-ят
	женски род		обез-ве-ри-ла
		членувано	обез-ве-ри-ла-та
	среден род		обез-ве-ри-ло
		членувано	обез-ве-ри-ло-то
множествено число			обез-ве-ри-ли
		членувано	обез-ве-ри-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-ве-рял
	женски род	обез-ве-ря-ла
	среден род	обез-ве-ря-ло
множествено число		обез-ве-ре-ли