обезверен

Речник на българския език

1. обезверѐн некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

обезверѐна, обезверѐно, мн. обезверѐни, прил. Който не вярва, лишен от вяра, доверие в себе си; отчаян.
същ. обезверѐност, обезвереността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • обезвирен
  • обизверен
  • обизвирен
  • убезверен
  • убезвирен
  • убизверен
  • убизвирен

2. обезверен — мин. страд. прич. м. р.

обезверен е производна форма на обезверя (мин. страд. прич. м. р.).