обезвери

Речник на българския език

1. обезвери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезвери е производна форма на обезверя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезвери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезвери е производна форма на обезверя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезвери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезвери е производна форма на обезверя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезвери — повелително наклонение, ед. ч.

обезвери е производна форма на обезверя (повелително наклонение, ед. ч.).