нула

Речник на българския език

ну̀ла числително редно име (тип 138) редактиране

Значение

мн. ну̀ли, ж.
1. Цифров знак 0, който обозначава липса на величина. Резултатът от срещата е два на нула.
2. Условна величина, която служи за граница между положителни и отрицателни величини. Температурата е под нулата.
3. Прен. Разг. Нищожен, незначителен човек.
Започвам от нулата. — Започвам без нищо, без предварителна подготовка или средства.
Клоня към нула. — Много малък; нищожен съм. Успехът им клонеше към нула.
Нула внимание.Разг. Никакво внимание.
Кръгла нула.Пренебр. Съвсем незначителен, нищожен човек.
Свеждам до нула (нещо). — Напълно омаловажавам.

Грешни изписвания (1)

  • нулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч.
м.р., ед.ч., непълен член
м.р., ед.ч., пълен член
ж.р., ед.ч. ну-ла
ж.р., ед.ч., членувано ну-ла-та
ср.р., ед.ч.
ср.р., ед.ч., членувано
мн.ч. ну-ли
мн.ч., членувано ну-ли-те
бройна форма ну-ли
м.р., мн.ч. ну-ла
м.р., мн.ч., членувано ну-ла-та
ж.р., мн.ч. ну-ла
ж.р., мн.ч., членувано ну-ла-та
ср.р., мн.ч. ну-ла
ср.р., мн.ч., членувано ну-ла-та
мъжколична форма
мъжколична форма, членувано
приблизителен брой
приблизителен брой, членувано