безличие

Речник на българския език

безлѝчие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизличие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-ли-чие
членувано без-ли-чи-е-то
мн.ч. без-ли-чия
членувано без-ли-чи-я-та