неучастие

Речник на българския език

неуча̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • неочастие
  • ниочастие
  • ниучастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-у-час-тие
членувано не-у-час-ти-е-то
мн.ч. не-у-час-тия
членувано не-у-час-ти-я-та