недоу̀чен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
недоу̀чена, недоу̀чено, мн. недоу̀чени, прил. Който не е учил достатъчно.
същ. недоу̀ченост, недоучеността̀, ж.
същ. недоу̀ченост, недоучеността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- недоучин
- недуучен
- недуучин
- нидоучен
- нидоучин
- нидуучен
- нидуучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-до-у-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-до-у-че-ния | ||
| пълен член | не-до-у-че-ни-ят | ||
| ж. р. | не-до-у-че-на | ||
| членувано | не-до-у-че-на-та | ||
| ср. р. | не-до-у-че-но | ||
| членувано | не-до-у-че-но-то | ||
| мн. ч. | не-до-у-че-ни | ||
| членувано | не-до-у-че-ни-те | ||