недоумявам

Речник на българския език

недоумя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

недоумя̀ваш, несв. Изпитвам недоумение; не разбирам и се учудвам, колебая се. Недоумявам как си тръгнал в този студ без палто.

Грешни изписвания (15)

  • недоомявам
  • недоомявъм
  • недоумявъм
  • недуомявам
  • недуомявъм
  • недуумявам
  • недуумявъм
  • нидоомявам
  • нидоомявъм
  • нидоумявам
  • нидоумявъм
  • нидуомявам
  • нидуомявъм
  • нидуумявам
  • нидуумявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице не-до-у-мя-вам не-до-у-мя-ва-ме
2 лице не-до-у-мя-ваш не-до-у-мя-ва-те
3 лице не-до-у-мя-ва не-до-у-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице не-до-у-мя-вах не-до-у-мя-вах-ме
2 лице не-до-у-мя-ва не-до-у-мя-вах-те
3 лице не-до-у-мя-ва не-до-у-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице не-до-у-мя-вах не-до-у-мя-вах-ме
2 лице не-до-у-мя-ва-ше не-до-у-мя-вах-те
3 лице не-до-у-мя-ва-ше не-до-у-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице недоумявал съм недоумявала съм недоумявало съм недоумявали сме
2 лице недоумявал си недоумявала си недоумявало си недоумявали сте
3 лице недоумявал е недоумявала е недоумявало е недоумявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях недоумявал бях недоумявала бях недоумявало бяхме недоумявали
2 лице беше недоумявал беше недоумявала беше недоумявало бяхте недоумявали
3 лице беше недоумявал беше недоумявала беше недоумявало бяха недоумявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще недоумявам ще недоумяваме
2 лице ще недоумяваш ще недоумявате
3 лице ще недоумява ще недоумяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм недоумявал ще съм недоумявала ще съм недоумявало ще сме недоумявали
2 лице ще си недоумявал ще си недоумявала ще си недоумявало ще сте недоумявали
3 лице ще е недоумявал ще е недоумявала ще е недоумявало ще са недоумявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да недоумявам щяхме да недоумяваме
2 лице щеше да недоумяваш щяхте да недоумявате
3 лице щеше да недоумява щяха да недоумяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм недоумявал щях да съм недоумявала щях да съм недоумявало щяхме да сме недоумявали
2 лице щеше да си недоумявал щеше да си недоумявала щеше да си недоумявало щяхте да сте недоумявали
3 лице щеше да е недоумявал щеше да е недоумявала щеше да е недоумявало щяха да са недоумявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице недоумявал съм недоумявала съм недоумявало съм недоумявали сме
2 лице недоумявал си недоумявала си недоумявало си недоумявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице недоумявал съм недоумявала съм недоумявало съм недоумявали сме
2 лице недоумявал си недоумявала си недоумявало си недоумявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм недоумявал била съм недоумявала било съм недоумявало били сме недоумявали
2 лице бил си недоумявал била си недоумявала било си недоумявало били сте недоумявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да недоумявам щяла съм да недоумявам щяло съм да недоумявам щели сме да недоумяваме
2 лице щял си да недоумяваш щяла си да недоумяваш щяло си да недоумяваш щели сте да недоумявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм недоумявал щяла съм да съм недоумявала щяло съм да съм недоумявало щели сме да сме недоумявали
2 лице щял си да си недоумявал щяла си да си недоумявала щяло си да си недоумявало щели сте да сте недоумявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих недоумявал бих недоумявала бих недоумявало бихме недоумявали
2 лице би недоумявал би недоумявала би недоумявало бихте недоумявали
3 лице би недоумявал би недоумявала би недоумявало биха недоумявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
не-до-у-мя-вай не-до-у-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род не-до-у-мя-ван
непълен член не-до-у-мя-ва-ния
пълен член не-до-у-мя-ва-ни-ят
женски род не-до-у-мя-ва-на
членувано не-до-у-мя-ва-на-та
среден род не-до-у-мя-ва-но
членувано не-до-у-мя-ва-но-то
множествено число не-до-у-мя-ва-ни
членувано не-до-у-мя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род не-до-у-мя-вал
непълен член не-до-у-мя-ва-лия
пълен член не-до-у-мя-ва-ли-ят
женски род не-до-у-мя-ва-ла
членувано не-до-у-мя-ва-ла-та
среден род не-до-у-мя-ва-ло
членувано не-до-у-мя-ва-ло-то
множествено число не-до-у-мя-ва-ли
членувано не-до-у-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род не-до-у-мя-вал
женски род не-до-у-мя-ва-ла
среден род не-до-у-мя-ва-ло
множествено число не-до-у-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род не-до-у-мя-ващ
непълен член не-до-у-мя-ва-щия
пълен член не-до-у-мя-ва-щи-ят
женски род не-до-у-мя-ва-ща
членувано не-до-у-мя-ва-ща-та
среден род не-до-у-мя-ва-що
членувано не-до-у-мя-ва-що-то
множествено число не-до-у-мя-ва-щи
членувано не-до-у-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

не-до-у-мя-вай-ки