недоверие

Речник на българския език

недовѐрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие.
2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие.

Грешни изписвания (3)

  • недуверие
  • нидоверие
  • нидуверие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-до-ве-рие
членувано не-до-ве-ри-е-то
мн.ч. не-до-ве-рия
членувано не-до-ве-ри-я-та