невменяем

Речник на българския език

невменя̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

невменя̀ема, невменя̀емо, мн. невменя̀еми, прил.
1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние.
2. Прекалено раздразнен, който не се владее. Когато се ядоса, става невменяем.
същ. невменя̀емост, невменяемостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • невменяим
  • невминяем
  • невминяим
  • нивменяем
  • нивменяим
  • нивминяем
  • нивминяим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нев-ме-ня-ем
непълен член нев-ме-ня-е-мия
пълен член нев-ме-ня-е-ми-ят
ж. р. нев-ме-ня-е-ма
членувано нев-ме-ня-е-ма-та
ср. р. нев-ме-ня-е-мо
членувано нев-ме-ня-е-мо-то
мн. ч. нев-ме-ня-е-ми
членувано нев-ме-ня-е-ми-те