нашественик

Речник на българския език

нашѐственик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. нашѐственици, м. Човек или група хора, които предприемат нашествие.

Грешни изписвания (7)

  • нашественек
  • нашествинек
  • нашествиник
  • нъшественек
  • нъшественик
  • нъшествинек
  • нъшествиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-шес-т-ве-ник
непълен член на-шес-т-ве-ни-ка
пълен член на-шес-т-ве-ни-кът
мн.ч. на-шес-т-ве-ни-ци
членувано на-шес-т-ве-ни-ци-те
бройна форма на-шес-т-ве-ни-ци
звателна форма на-шес-т-ве-ни-ко