завоевател

Речник на българския език

завоева̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

завоева̀телят, завоева̀теля, мн. завоева̀тели, м. Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите.

Грешни изписвания (15)

  • завоеватил
  • завоивател
  • завоиватил
  • завуевател
  • завуеватил
  • завуивател
  • завуиватил
  • зъвоевател
  • зъвоеватил
  • зъвоивател
  • зъвоиватил
  • зъвуевател
  • зъвуеватил
  • зъвуивател
  • зъвуиватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-во-е-ва-тел
непълен член за-во-е-ва-те-ля
пълен член за-во-е-ва-те-лят
мн.ч. за-во-е-ва-те-ли
членувано за-во-е-ва-те-ли-те
бройна форма за-во-е-ва-те-ли
звателна форма за-во-е-ва-те-лю