начело

Речник на българския език

1. начѐло — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Пред всички, на най-предно място, в началото. Начело на групата вървеше приятелят ми.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • начелу
  • нъчело
  • нъчелу

2. начело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

начело е производна форма на начета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. начело — мин. деят. св. прич. ср. р.

начело е производна форма на начета (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки