националност

Речник на българския език

национа̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

националността̀, мн. национа̀лности, ж.
1. Народност.
2. Принадлежност към някоя нация. Българска националност.

Грешни изписвания (31)

  • нацеоналност
  • нацеоналнуст
  • нацеуналност
  • нацеуналнуст
  • националнуст
  • нациуналност
  • нациуналнуст
  • нъцеоналност
  • нъцеоналнуст
  • нъцеуналност
  • нъцеуналнуст
  • нъционалност
  • нъционалнуст
  • нъциуналност
  • нъциуналнуст
  • нацеоналнос
  • нацеоналнус
  • нацеуналнос
  • нацеуналнус
  • националнос
  • националнус
  • нациуналнос
  • нациуналнус
  • нъцеоналнос
  • нъцеоналнус
  • нъцеуналнос
  • нъцеуналнус
  • нъционалнос
  • нъционалнус
  • нъциуналнос
  • нъциуналнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ци-о-нал-ност
членувано на-ци-о-нал-ност-та
мн.ч. на-ци-о-нал-нос-ти
членувано на-ци-о-нал-нос-ти-те
звателна форма