народност

Речник на българския език

наро̀дност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

мн. наро̀дности, ж.
1. Националност. По народност съм българин.
2. Национална, народна самобитност; съвкупност от черти, характерни за един народ.
3. Спец. Правдиво художествено отразяване на действителността в литературата от позициите на народа.
прил. наро̀дностен, наро̀дностна, наро̀дностно, мн. наро̀дностни.Народностно самосъзнание.

Грешни изписвания (7)

  • народнуст
  • нъродност
  • нъроднуст
  • народнос
  • народнус
  • нъроднос
  • нъроднус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-род-ност
членувано на-род-ност-та
мн.ч. на-род-нос-ти
членувано на-род-нос-ти-те
звателна форма