натъртване

Речник на българския език

натъ̀ртване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мед. вж. контузия

Грешни изписвания (7)

  • натъртвани
  • натъртвъне
  • натъртвъни
  • нътъртване
  • нътъртвани
  • нътъртвъне
  • нътъртвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-тър-т-ва-не
членувано на-тър-т-ва-не-то
мн.ч. на-тър-т-ва-ния
членувано на-тър-т-ва-ни-я-та