ударение

Речник на българския език

ударѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. ударѐния, ср.
1. Изговаряне на една сричка в думата с по-голяма сила на гласа, както и писменият знак за него. Под ударение.
2. Прен. Подчертаване на нещо, наблягане. На тази част от работата трябва да поставим ударение.

Грешни изписвания (3)

  • одарение
  • одърение
  • удърение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уда-ре-ние
членувано уда-ре-ни-е-то
мн.ч. уда-ре-ния
членувано уда-ре-ни-я-та