натрапник

Речник на българския език

натра̀пник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. натра̀пници, м. Човек, който се натрапва; нахалник.
прил. натра̀пнически, натра̀пническа, натра̀пническо, мн. натра̀пнически.

Грешни изписвания (3)

  • натрапнек
  • нътрапнек
  • нътрапник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-рап-ник
непълен член нат-рап-ни-ка
пълен член нат-рап-ни-кът
мн.ч. нат-рап-ни-ци
членувано нат-рап-ни-ци-те
бройна форма нат-рап-ни-ци
звателна форма нат-рап-ни-ко