лепка

Речник на българския език

лѐпка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лѐпки, ж.
1. Плевел с дълго лепкаво стъбло, както и всяка трева с листа или стъбло, които се залепват, като репей, кощрява и др.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, склонен да се натрапва на другите. Тя е голяма лепка, като дойде, не си тръгва с часове.

Грешни изписвания (1)

  • лепкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. леп-ка
членувано леп-ка-та
мн.ч. леп-ки
членувано леп-ки-те
звателна форма