наркотѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. наркотѝци, (два) наркотѝка, м. Силни упойващи вещества, предимно с растителен произход, които парализират дейността на централната нервна система и предизвикват сън и безболезнено състояние.
Грешни изписвания (3)
- наркутик
- нъркотик
- нъркутик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | нар-ко-тик | |
|---|---|---|
| непълен член | нар-ко-ти-ка | |
| пълен член | нар-ко-ти-кът | |
| мн.ч. | нар-ко-ти-ци | |
| членувано | нар-ко-ти-ци-те | |
| бройна форма | нар-ко-ти-ка | |
| звателна форма | — | |