опиум

Речник на българския език

о̀пиум — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Опий.
прил. о̀пиумен, о̀пиумна, о̀пиумно, мн. о̀пиумни.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • опеом
  • опеум
  • опиом

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опи-ум
непълен член опи-у-ма
пълен член опи-у-мът
мн.ч. опи-у-ми
членувано опи-у-ми-те
бройна форма опи-у-ма
звателна форма —

Връзки