наобличам

Речник на българския език

наоблѝчам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

наоблѝчаш, несв. и наоблека̀, св.
1. Какво. Обличам много неща.
2. Кого. Обличам много дрехи върху някого. Наоблече детето с всички пуловери.

Грешни изписвания (7)

  • наобличъм
  • наубличам
  • наубличъм
  • нъобличам
  • нъобличъм
  • нъубличам
  • нъубличъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-об-ли-чам на-об-ли-ча-ме
2 лице на-об-ли-чаш на-об-ли-ча-те
3 лице на-об-ли-ча на-об-ли-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-об-ли-чах на-об-ли-чах-ме
2 лице на-об-ли-ча на-об-ли-чах-те
3 лице на-об-ли-ча на-об-ли-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-об-ли-чах на-об-ли-чах-ме
2 лице на-об-ли-ча-ше на-об-ли-чах-те
3 лице на-об-ли-ча-ше на-об-ли-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наобличал съм наобличала съм наобличало съм наобличали сме
2 лице наобличал си наобличала си наобличало си наобличали сте
3 лице наобличал е наобличала е наобличало е наобличали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наобличал бях наобличала бях наобличало бяхме наобличали
2 лице беше наобличал беше наобличала беше наобличало бяхте наобличали
3 лице беше наобличал беше наобличала беше наобличало бяха наобличали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наобличам ще наобличаме
2 лице ще наобличаш ще наобличате
3 лице ще наоблича ще наобличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наобличал ще съм наобличала ще съм наобличало ще сме наобличали
2 лице ще си наобличал ще си наобличала ще си наобличало ще сте наобличали
3 лице ще е наобличал ще е наобличала ще е наобличало ще са наобличали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наобличам щяхме да наобличаме
2 лице щеше да наобличаш щяхте да наобличате
3 лице щеше да наоблича щяха да наобличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наобличал щях да съм наобличала щях да съм наобличало щяхме да сме наобличали
2 лице щеше да си наобличал щеше да си наобличала щеше да си наобличало щяхте да сте наобличали
3 лице щеше да е наобличал щеше да е наобличала щеше да е наобличало щяха да са наобличали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наобличал съм наобличала съм наобличало съм наобличали сме
2 лице наобличал си наобличала си наобличало си наобличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наобличал съм наобличала съм наобличало съм наобличали сме
2 лице наобличал си наобличала си наобличало си наобличали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наобличал била съм наобличала било съм наобличало били сме наобличали
2 лице бил си наобличал била си наобличала било си наобличало били сте наобличали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наобличам щяла съм да наобличам щяло съм да наобличам щели сме да наобличаме
2 лице щял си да наобличаш щяла си да наобличаш щяло си да наобличаш щели сте да наобличате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наобличал щяла съм да съм наобличала щяло съм да съм наобличало щели сме да сме наобличали
2 лице щял си да си наобличал щяла си да си наобличала щяло си да си наобличало щели сте да сте наобличали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наобличал бих наобличала бих наобличало бихме наобличали
2 лице би наобличал би наобличала би наобличало бихте наобличали
3 лице би наобличал би наобличала би наобличало биха наобличали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-об-ли-чай на-об-ли-чай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-об-ли-чан
непълен член на-об-ли-ча-ния
пълен член на-об-ли-ча-ни-ят
женски род на-об-ли-ча-на
членувано на-об-ли-ча-на-та
среден род на-об-ли-ча-но
членувано на-об-ли-ча-но-то
множествено число на-об-ли-ча-ни
членувано на-об-ли-ча-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-об-ли-чал
непълен член на-об-ли-ча-лия
пълен член на-об-ли-ча-ли-ят
женски род на-об-ли-ча-ла
членувано на-об-ли-ча-ла-та
среден род на-об-ли-ча-ло
членувано на-об-ли-ча-ло-то
множествено число на-об-ли-ча-ли
членувано на-об-ли-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-об-ли-чал
женски род на-об-ли-ча-ла
среден род на-об-ли-ча-ло
множествено число на-об-ли-ча-ли