наобличах

Речник на българския език

1. наобличах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

наобличах е производна форма на наобличам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. наобличах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

наобличах е производна форма на наобличам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).