наоблича

Речник на българския език

1. наоблича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наоблича е производна форма на наобличам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наоблича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наоблича е производна форма на наобличам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наоблича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наоблича е производна форма на наобличам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).