наложа

Речник на българския език

нало̀жа преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

нало̀жиш, мин. св. нало̀жих, мин. прич. нало̀жил, св.вж. налагам.

Грешни изписвания (3)

  • наложъ
  • нъложа
  • нъложъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ло-жа на-ло-жим
2 лице на-ло-жиш на-ло-жи-те
3 лице на-ло-жи на-ло-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ло-жих на-ло-жих-ме
2 лице на-ло-жи на-ло-жих-те
3 лице на-ло-жи на-ло-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ло-жех на-ло-жех-ме
2 лице на-ло-же-ше на-ло-жех-те
3 лице на-ло-же-ше на-ло-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наложил съм наложила съм наложило съм наложили сме
2 лице наложил си наложила си наложило си наложили сте
3 лице наложил е наложила е наложило е наложили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наложил бях наложила бях наложило бяхме наложили
2 лице беше наложил беше наложила беше наложило бяхте наложили
3 лице беше наложил беше наложила беше наложило бяха наложили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наложа ще наложим
2 лице ще наложиш ще наложите
3 лице ще наложи ще наложат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наложил ще съм наложила ще съм наложило ще сме наложили
2 лице ще си наложил ще си наложила ще си наложило ще сте наложили
3 лице ще е наложил ще е наложила ще е наложило ще са наложили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наложа щяхме да наложим
2 лице щеше да наложиш щяхте да наложите
3 лице щеше да наложи щяха да наложат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наложил щях да съм наложила щях да съм наложило щяхме да сме наложили
2 лице щеше да си наложил щеше да си наложила щеше да си наложило щяхте да сте наложили
3 лице щеше да е наложил щеше да е наложила щеше да е наложило щяха да са наложили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наложел съм наложела съм наложело съм наложели сме
2 лице наложел си наложела си наложело си наложели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наложил съм наложила съм наложило съм наложили сме
2 лице наложил си наложила си наложило си наложили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наложил била съм наложила било съм наложило били сме наложили
2 лице бил си наложил била си наложила било си наложило били сте наложили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наложа щяла съм да наложа щяло съм да наложа щели сме да наложим
2 лице щял си да наложиш щяла си да наложиш щяло си да наложиш щели сте да наложите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наложил щяла съм да съм наложила щяло съм да съм наложило щели сме да сме наложили
2 лице щял си да си наложил щяла си да си наложила щяло си да си наложило щели сте да сте наложили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наложил бих наложила бих наложило бихме наложили
2 лице би наложил би наложила би наложило бихте наложили
3 лице би наложил би наложила би наложило биха наложили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ло-жи на-ло-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ло-жен
непълен член на-ло-же-ния
пълен член на-ло-же-ни-ят
женски род на-ло-же-на
членувано на-ло-же-на-та
среден род на-ло-же-но
членувано на-ло-же-но-то
множествено число на-ло-же-ни
членувано на-ло-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ло-жил
непълен член на-ло-жи-лия
пълен член на-ло-жи-ли-ят
женски род на-ло-жи-ла
членувано на-ло-жи-ла-та
среден род на-ло-жи-ло
членувано на-ло-жи-ло-то
множествено число на-ло-жи-ли
членувано на-ло-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ло-жел
женски род на-ло-же-ла
среден род на-ло-же-ло
множествено число на-ло-же-ли