наложил си

Речник на българския език

1. наложил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наложил си е производна форма на наложа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наложил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наложил си е производна форма на наложа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).