беше наложил

Речник на българския език

1. беше наложил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше наложил е производна форма на наложа (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше наложил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше наложил е производна форма на наложа (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).