нагоня

Речник на българския език

наго̀ня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • нагонъ
  • нъгонъ
  • нъгоня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-го-ня на-го-ним
2 лице на-го-ниш на-го-ни-те
3 лице на-го-ни на-го-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-го-них на-го-них-ме
2 лице на-го-ни на-го-них-те
3 лице на-го-ни на-го-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-го-нех на-го-нех-ме
2 лице на-го-не-ше на-го-нех-те
3 лице на-го-не-ше на-го-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нагонил съм нагонила съм нагонило съм нагонили сме
2 лице нагонил си нагонила си нагонило си нагонили сте
3 лице нагонил е нагонила е нагонило е нагонили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нагонил бях нагонила бях нагонило бяхме нагонили
2 лице беше нагонил беше нагонила беше нагонило бяхте нагонили
3 лице беше нагонил беше нагонила беше нагонило бяха нагонили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще нагоня ще нагоним
2 лице ще нагониш ще нагоните
3 лице ще нагони ще нагонят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нагонил ще съм нагонила ще съм нагонило ще сме нагонили
2 лице ще си нагонил ще си нагонила ще си нагонило ще сте нагонили
3 лице ще е нагонил ще е нагонила ще е нагонило ще са нагонили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да нагоня щяхме да нагоним
2 лице щеше да нагониш щяхте да нагоните
3 лице щеше да нагони щяха да нагонят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нагонил щях да съм нагонила щях да съм нагонило щяхме да сме нагонили
2 лице щеше да си нагонил щеше да си нагонила щеше да си нагонило щяхте да сте нагонили
3 лице щеше да е нагонил щеше да е нагонила щеше да е нагонило щяха да са нагонили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нагонел съм нагонела съм нагонело съм нагонели сме
2 лице нагонел си нагонела си нагонело си нагонели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нагонил съм нагонила съм нагонило съм нагонили сме
2 лице нагонил си нагонила си нагонило си нагонили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нагонил била съм нагонила било съм нагонило били сме нагонили
2 лице бил си нагонил била си нагонила било си нагонило били сте нагонили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нагоня щяла съм да нагоня щяло съм да нагоня щели сме да нагоним
2 лице щял си да нагониш щяла си да нагониш щяло си да нагониш щели сте да нагоните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нагонил щяла съм да съм нагонила щяло съм да съм нагонило щели сме да сме нагонили
2 лице щял си да си нагонил щяла си да си нагонила щяло си да си нагонило щели сте да сте нагонили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нагонил бих нагонила бих нагонило бихме нагонили
2 лице би нагонил би нагонила би нагонило бихте нагонили
3 лице би нагонил би нагонила би нагонило биха нагонили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-го-ни на-го-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-го-нен
непълен член на-го-не-ния
пълен член на-го-не-ни-ят
женски род на-го-не-на
членувано на-го-не-на-та
среден род на-го-не-но
членувано на-го-не-но-то
множествено число на-го-не-ни
членувано на-го-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-го-нил
непълен член на-го-ни-лия
пълен член на-го-ни-ли-ят
женски род на-го-ни-ла
членувано на-го-ни-ла-та
среден род на-го-ни-ло
членувано на-го-ни-ло-то
множествено число на-го-ни-ли
членувано на-го-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-го-нел
женски род на-го-не-ла
среден род на-го-не-ло
множествено число на-го-не-ли