нагонили

Речник на българския език

1. нагонили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нагонили е производна форма на нагоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нагонили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нагонили е производна форма на нагоня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).