нагонели

Речник на българския език

1. нагонели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нагонели е производна форма на нагоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нагонели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нагонели е производна форма на нагоня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).