мъст

Речник на българския език

мъст — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

мъстта̀, само ед., ж. Ответно действие за причинено зло; възмездие, отмъщение. Жажда за мъст.


мъстта̀, само ед., ж. Непрекипяло сладко вино; шира.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъст
членувано мъст-та
мн.ч. мъс-ти
членувано мъс-ти-те
звателна форма —

Връзки