мъждеене

Речник на българския език

мъждеене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъж-де-е-не
членувано мъж-де-е-не-то
мн.ч. мъж-де-е-ния
членувано мъж-де-е-ни-я-та