мусене

Речник на българския език

му̀сене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мусени
  • мусине
  • мусини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-се-не
членувано му-се-не-то
мн.ч. му-се-ния
членувано му-се-ни-я-та