мореплавател

Речник на българския език

мореплава̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мореплава̀телят, мореплава̀теля, мн. мореплава̀тели, м. Лице, което пътешества по море.
прил. мореплава̀телски, мореплава̀телска, мореплава̀телско, мн. мореплава̀телски.

Грешни изписвания (15)

  • мореплаватил
  • мореплъвател
  • мореплъватил
  • мориплавател
  • мориплаватил
  • мориплъвател
  • мориплъватил
  • муреплавател
  • муреплаватил
  • муреплъвател
  • муреплъватил
  • муриплавател
  • муриплаватил
  • муриплъвател
  • муриплъватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-реп-ла-ва-тел
непълен член мо-реп-ла-ва-те-ля
пълен член мо-реп-ла-ва-те-лят
мн.ч. мо-реп-ла-ва-те-ли
членувано мо-реп-ла-ва-те-ли-те
бройна форма мо-реп-ла-ва-те-ли
звателна форма мо-реп-ла-ва-те-лю