навигатор

Речник на българския език

навига̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. навига̀тори, м. Специалист по навигация.
Човек, който е част от екипажа на кораб или самолет, който определя най-удобния път за достигане на набелязаната дестинация, установява текущото местоположение на машината по време на движение и изчислява корекциите в нейният курс.
прил. навига̀торски, навига̀торска, навига̀торско, мн. навига̀торски.

Грешни изписвания (7)

  • навегатор
  • навегатур
  • навигатур
  • нъвегатор
  • нъвегатур
  • нъвигатор
  • нъвигатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ви-га-тор
непълен член на-ви-га-то-ра
пълен член на-ви-га-то-рът
мн.ч. на-ви-га-то-ри
членувано на-ви-га-то-ри-те
бройна форма на-ви-га-то-ри
звателна форма на-ви-га-то-ре