миниатюрен

Речник на българския език

миниатю̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

миниатю̀рна, миниатю̀рно, мн. миниатю̀рни, прил. Който е с много малки размери. Миниатюрни фигури за шах.

Грешни изписвания (15)

  • менеатюрен
  • менеатюрин
  • менеътюрен
  • менеътюрин
  • мениатюрен
  • мениатюрин
  • мениътюрен
  • мениътюрин
  • минеатюрен
  • минеатюрин
  • минеътюрен
  • минеътюрин
  • миниатюрин
  • миниътюрен
  • миниътюрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-ни-а-тю-рен
непълен член ми-ни-а-тюр-ния
пълен член ми-ни-а-тюр-ни-ят
ж. р. ми-ни-а-тюр-на
членувано ми-ни-а-тюр-на-та
ср. р. ми-ни-а-тюр-но
членувано ми-ни-а-тюр-но-то
мн. ч. ми-ни-а-тюр-ни
членувано ми-ни-а-тюр-ни-те