меня

Речник на българския език

меня̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

менѝш, мин. св. менѝх, мин. прич. менѝл, несв.
1. Какво. Давам нещо, за да взема друго; разменям. Меня кон за кокошка.
2. Какво. Давам друг изглед на нещо; променям. Меня прическата си.
3. Какво. Придобивам друг вид, променям се. При нагряване някои покрития менят цвета си. Амебата постоянно мени формата си.
меня се. — Ставам друг, придобивам друг вид. Прилагателните имена се менят по род и число.

Грешни изписвания (4)

  • менйа
  • менйъ
  • минйа
  • минйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ме-ня ме-ним
2 лице ме-ниш ме-ни-те
3 лице ме-ни ме-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ме-них ме-них-ме
2 лице ме-ни ме-них-те
3 лице ме-ни ме-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ме-нях ме-нях-ме
2 лице ме-не-ше ме-нях-те
3 лице ме-не-ше ме-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице менил съм менила съм менило съм менили сме
2 лице менил си менила си менило си менили сте
3 лице менил е менила е менило е менили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях менил бях менила бях менило бяхме менили
2 лице беше менил беше менила беше менило бяхте менили
3 лице беше менил беше менила беше менило бяха менили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще меня ще меним
2 лице ще мениш ще мените
3 лице ще мени ще менят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм менил ще съм менила ще съм менило ще сме менили
2 лице ще си менил ще си менила ще си менило ще сте менили
3 лице ще е менил ще е менила ще е менило ще са менили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да меня щяхме да меним
2 лице щеше да мениш щяхте да мените
3 лице щеше да мени щяха да менят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм менил щях да съм менила щях да съм менило щяхме да сме менили
2 лице щеше да си менил щеше да си менила щеше да си менило щяхте да сте менили
3 лице щеше да е менил щеше да е менила щеше да е менило щяха да са менили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице менял съм меняла съм меняло съм менели сме
2 лице менял си меняла си меняло си менели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице менил съм менила съм менило съм менили сме
2 лице менил си менила си менило си менили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм менил била съм менила било съм менило били сме менили
2 лице бил си менил била си менила било си менило били сте менили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да меня щяла съм да меня щяло съм да меня щели сме да меним
2 лице щял си да мениш щяла си да мениш щяло си да мениш щели сте да мените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм менил щяла съм да съм менила щяло съм да съм менило щели сме да сме менили
2 лице щял си да си менил щяла си да си менила щяло си да си менило щели сте да сте менили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих менил бих менила бих менило бихме менили
2 лице би менил би менила би менило бихте менили
3 лице би менил би менила би менило биха менили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ме-ни ме-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ме-нен
непълен член ме-не-ния
пълен член ме-не-ни-ят
женски род ме-не-на
членувано ме-не-на-та
среден род ме-не-но
членувано ме-не-но-то
множествено число ме-не-ни
членувано ме-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ме-нил
непълен член ме-ни-лия
пълен член ме-ни-ли-ят
женски род ме-ни-ла
членувано ме-ни-ла-та
среден род ме-ни-ло
членувано ме-ни-ло-то
множествено число ме-ни-ли
членувано ме-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ме-нял
женски род ме-ня-ла
среден род ме-ня-ло
множествено число ме-не-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ме-нящ
непълен член ме-ня-щия
пълен член ме-ня-щи-ят
женски род ме-ня-ща
членувано ме-ня-ща-та
среден род ме-ня-що
членувано ме-ня-що-то
множествено число ме-ня-щи
членувано ме-ня-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ме-ней-ки