менил е

Речник на българския език

1. менил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

менил е е производна форма на меня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. менил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

менил е е производна форма на меня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).