менила е

Речник на българския език

1. менила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

менила е е производна форма на меня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. менила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

менила е е производна форма на меня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).