менител

Речник на българския език

менител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ни-тел
непълен член ме-ни-те-ля
пълен член ме-ни-те-лят
мн.ч. ме-ни-те-ли
членувано ме-ни-те-ли-те
бройна форма ме-ни-те-ли
звателна форма ме-ни-те-лю