махала

Речник на българския език

1. махала̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. махалѝ, ж.
1. Част от населено място, квартал.
2. Малко селище, отдалечено от по-голямо селище, в чийто състав влиза.
прил. махлѐнски, махлѐнска, махлѐнско, мн. махлѐнски.

Грешни изписвания (7)

  • махалъ
  • махъла
  • махълъ
  • мъхала
  • мъхалъ
  • мъхъла
  • мъхълъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ха-ла
членувано ма-ха-ла-та
мн.ч. ма-ха-ли
членувано ма-ха-ли-те
звателна форма

2. Махала̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Махалъ
  • Махъла
  • Махълъ
  • Мъхала
  • Мъхалъ
  • Мъхъла
  • Мъхълъ

3. махала — мн. ч.

махала е производна форма на махало (мн. ч.).

4. махала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

махала е производна форма на махам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. махала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

махала е производна форма на махам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. махала — мин. деят. св. прич. ж. р.

махала е производна форма на махам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

7. махала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

махала е производна форма на махам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).