махалата

Речник на българския език

1. Махала̀та географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Махалатъ
  • Махълата
  • Махълатъ
  • Мъхалата
  • Мъхалатъ
  • Мъхълата
  • Мъхълатъ

2. махалата — ед. ч. членувано

махалата е производна форма на махала (ед. ч. членувано).

3. махалата — мн. ч. членувано

махалата е производна форма на махало (мн. ч. членувано).

4. махалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

махалата е производна форма на махам (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).