махалите

Речник на българския език

1. махалите — мн. ч. членувано

махалите е производна форма на махала (мн. ч. членувано).

2. махалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

махалите е производна форма на махам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).